Тя... Поезията
Погали хартията с върха на своето перо...
Със слова, с нежни думи..
Начертай и с мастило облекло...
Напръскай я с моите парфюми..
Създай я като мен! За да се оглеждаш в нейните очи!
За да ти липсвам повече... С плътта ми слей я...
Придай и облик, и кръв от кръвта ми, няма да боли...
Мисли, че съм аз... За да ме търсиш в нея.
И ще ме намериш в редовете... когато вече ме няма.
Ще ме поискаш, но ще осъзнаеш,
че тя е просто стих, че тя е само измама...
Само спомен за мен в нея си вплел, за мене само ще мечтаеш...
© Андреа Емилова Всички права запазени
това ме върна към спомени, мила! Прекстрасно пишешш! Тъй, че омайваш пленяваш читателя! Слаби са думите ми...
Ти ми напомни за онези времена,когато един човек ми пращеше писма целите дъхащи на парфюм...мъжки силен...
Поезията прави чудеса знай!