4o4ka (Румяна Димитрова)
12 496
13.07.2006 г., 21:54 ч.

Тя, преди да стана- аз 

  Поезия
1622 0 14

Прекара живота си по чужди гари, в чужди градове, в чужди квартири, пълни с чужди мебели, населени с чужд дух.
Не ти се прибираше в тях.
Нямаше нищо свое.
Живееше временно, с временни приятелства, във временна среда. Имаше временни любови и бягаше от всичко, което можеше да те накара да останеш на едно място завинаги.
Нямаше нищо постоянно.
В целия този хаос трябваше да оцелееш.
Изгради си свой собствен свят. Той беше в теб и него можеше да вземеш със себе си. Насели чуждите пространства с твоя дух, за да ти бъде уютно. Престана да пишеш по стените, а в себе си. Там бяха твоите мисли, за да не забравиш коя си.
Вечер заспиваше с любимото си мече, за да заспиш обичана.
Снимаше непрекъснато, за да имаш спомени.
Препрочиташе любимите си книги, слушаше любимата си музика.
Вече имаше свои любими неща.
Като се замисля, май че няма друго.
Целия ти досегашен живот се събира в малка пътна чанта...

© Румяна Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Просто си препрочитам от време на време Всички сме пътници, с пътни чанти...
    Поздрави, Руми!
  • Браво - за написаното и искреността!
  • Хей, защо толкова песимистично! Но пък успяваш да провокираш размисли, а това значи, че си успяла!
  • Много въпроси...търсещи отговори.
    Не е стих,но е съдържателно.

  • Едно чистосърдечно откровение събрало се в малка пътна чанта, но твое Руми.
    Опари ме с това:

    ...Вечер заспиваше с любимото си мече, за да заспиш обичана.
    Снимаше непрекъснато, за да имаш спомени.
    ....

    Поздрав и ти желая любим човек на мястото на мечето в леглото ти, изживян вълнуващ и прекрасен живот, който да роди за бъдещето твоите скъпи спомени
    Бъди щастлива
  • Правилно Никола, мястото на този "не-стих" не е тук. Допуснах грешка при публикуването. Все пак благодаря, че го прочете. Анета, благодаря и на теб.
  • Хареса ми това което си написала
    Аз го прочетох като една импресия
    Прекрасна равносметка си направила
    Това е твоята съдба , живей си я

    Поздрав и пожелание за много
    поводи за усмивки в живота ти
  • Права си, Майче. Аз пътувах много и всъщност това ми даде пълноценен вътрешен свят.
  • а утрешния живот? всъщност едва ли има значение в какво ще се побере - дано да е пълноценен
  • Благодаря ви, че надникнахте в миналото ми.
  • Поздрави, Руми. Обръщаш се назад и... виждаш живота си... Помага!!!
  • Поздрави то мен !
    "...Целия ти досегашен живот се побира в малка пътна чанта..."
  • " Насели чуждите пространства с твоя дух, за да ти бъде уютно. Престана да пишеш по стените, а в себе си."
    Много мъдри размишления!
    Поздравления Руми!
  • Пропуснах да отбележа, че това не е стихо. Просто размисли. Погледнах се от дистанцията на времето. За да сме, това което сме, трябва да видим какви сме били.
Предложения
: ??:??