19.05.2010 г., 12:25 ч.

Tя се препъна в тишината 

  Поезия
5.0 / 13
853 0 34
канибалd и стеляна
Не питаш, да, но явно си запомнила,
когато със вселената се раждахте,
че всичките усмивки монохромни
са къпещи се изгреви беззалезни,
че парещата слънчева безбрежност
е сляпа, глуха, няма и стерилна,
а сбръчканата твоя безметежност -
отчайващо и скучно инфантилна.
Инфанто инфантилна и сърдита,
капачките веднага скрий в мазето,
суетна, горделива и изпита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Предложения

Още произведения »