Ще се стичам на спомени...
Плуваща вътре във теб.
Ще дочупвам треските отломени,
изгорели в горчивата степ.
И когато събуждам очите си,
само дланите ще изгорят,
искаща пагубно от мечтите си
само небето да покорят.
Съчки и огън - ще ги преплитам,
тътен и лед - ще прекося,
орлови птици пак ще долитат,
шепнейки с устните името: Тя!
Тайни и гробове - те не те спират,
пак със кафе ще добиваш черти...
Падаща, капеща, като чакаща диря -
Тя ще рисува със устните името: Ти!
© Симона Гълъбова Всички права запазени
Жарава, Марина- благодаря!