26.11.2008 г., 11:14 ч.

Тялото 

  Поезия
539 0 4

Тялото

Измамените мисли

Залези и изгреви

Отливи и приливи

Разлики и...

 

Не мога още да измисля

Осми ден

Първични

Спомени са ме събудили

И сънищата си разказвам

 

Кожени обувки

Кал

Отеква мълчанието ми

Като ритнато камъче

 

Отмятам коса назад

И в следващия час ще бъда земен

Като каменна статуя

Иисус протегнал ръце

 

Бял

В небето

Черен на кръста си

 

И с времето

Остарелите ми ръце опипват

Новия свят

А белите косъмчета в косата ми

Огледалото по-често отбелязва

 

Така че

 

Тялото

Което ме хвърли в този затвор

За миг от вселената

Ръждясва

И бавно нататък

Листата опадали

Ги отнася вятъра

 

Защото има сезон

В който се раждаме

И друго време

За което не знаем

 

Безсмъртие?

Дай го насам

 

24.11.2008

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??