Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
16.01.2021 г., 15:50 ч.

Тясно 

  Поезия » Любовна
302 7 15

За този дъжд,

небето отесня

и тежкото мълчание

прониза.

Черниците прививаха

снага,

под кръпките

на есенната  риза.

Усещах въздухът,

че се сгъсти,

и молех се за помощта ти,

мили.

Аз носих своя кръст.

А твоя - ти.

Виновни.

Ослепяващи.

Безсилни.

За този пулс,

животът отесня

и земните зеници почерняха.

Къде отиваш, скъпи,

под дъжда?

Аз исках да ти бъда

вечна стряха!

Не става самотата за подслон.

Животът ни - изтъркана пиеса.

Аз имам топла къща.

Нямам дом.

И сто посоки имам.

Но без теб са.

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??