Едни такива сини намерения
в обратното на люляков следобед
и думи с непонятни междуредия
занитени на прага като спомен
... и кълнове поникнали по струните
от черно-бели облачни фактури
едни такива сини намерения
умората по мен да прекатурят...
а свири вятърът безумна фуга
пригласят няколко врабчета по неволя
следобедът се стича по тепетата
над шарени чадъри като роля...
... а сцената е тясна за бездушни!