Тишина... със нея мрак...
Пустош... Мъка идват пак.
Прокрадват се в чисто битие
и сълза донасят те на моето лице.
Като скитник, като странник ням,
идва всяка вечер без да знам
болката от нараненото сърце
и е тъмно, и е мрачно в мен...
© Милена Всички права запазени