Тъга
Душата ми тъгува,
за своето щастие бленува,
тя изживява своя катарзис,
изпитва трудности,
справя се с житейските превратности,
но... винаги се бори,
дори и със себе си да спори,
обаче винаги едно желае;
от споделените радостни мигове
да сияе,
а не в нещастието си да дълбае,
и мечтая - да си бъде щастлива тя
на сутринта,
да изживее гордо и пламенно младостта!
© Пламена Сомова Всички права запазени