Защо тъгуват ми очите!
Защо душата ме боли!
Защо умът ми все ме пита!
Какво си сторил, я кажи!
Защо се луташ тъй безличен!
Защо се в мисли тъжни вплел!
Защо във укор себе си нападаш!
Защо се хулиш сам не знам!
Ти знаеш... времето виновно е.
-Сами избрахме си ги тях...
Тях дето хора ги направихме, а те... окрадоха и нас.
Цял живот без портмоне останах, какво да сложа в него аз!
Нима охлузената си душица,
таз блудница много Гняв;
-С глави наведени надолу, с ръце в джобовете вървим.
Очите ни сълзи проливат, затуй че кротко си седим.
Душите ни от страх са свити... хляба си да защитим.
И ето пак тъгуват ми очите, и аз тъгувам с тях!!!
Омръзна ми да бъде тъй,
-Омръзна ми такъв живот...
Защо не вдигнем гордо ний главите!?
И сами да се СПАСИМ...!
© Ангел Всички права запазени