alsako (Александър)
17 40
25.01.2017 г., 0:13 ч.

Тъга 

  Поезия
1247 1 7

Една сълзица жално се търкулна

по склона на горчивата беда

и тихо,  мигом се превърна

във езеро от мъка и тъга.

 

Тъгата е в сърцето наранено,

прободено със хиляди стрели,

от подлости надупчено, сломено

и с болката от кървави следи.

 

Следите от момичето, в което

са дяволски желания и сласт,

и адът е в душицата ѝ клета,

там плътското във нея е на власт.

 

Властта на егото – себично,

безсъвестно и с устрем да греши,

от злобата за него е типично

любовния завет да разруши.

 

Разруха е душата ми скърбяща –

безумност, изневери и лъжи,

разкъсана и стенеща зловещо,

от раните тя вечно ще кърви.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??