И ето слънцето изгрява,
но не ми носи радост.
Цветята танцуват под неговите лъчи
и се извиват грациозно като балерини,
а ми се виждат грозни, уродливи даже. Палмите шумят с листата си и сякаш
се поздравяват усмихнато,
а на мен ми се струва,
че си крещят обидни думи.
И после се сещам колко прекрасно
и даже неземно красиво беше
под сивото небе,
дъждът и студът. С теб.
© James Pentechen Всички права запазени