Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...)
не ти,
не аз... А любовта.
Подхлъзна се в калта на суетата.
На моя страх.
Страхът ми от дълбоката вода.
И там, на онзи бряг, видях... смъртта.
© Ева Корназова Всички права запазени
Не само че не си се изгубила, ами стоиш така красиво изправена с поезията си! Браво, Ева!