Не си мисли, че ще ме победиш,
аз мога да бъда по-силна в това,
което ти с години не успя да наредиш,
аз за секунда ще го наредя.
Прикриваш онази тъпа самота,
която вечер те прегръща
и щом отвориш входната врата,
тя настоящето в пепел винаги превръща.
Тъга ли, каза, снощи те е посетила?
Нима осъзнал си що е да си сам?
Тя силите ти явно е изпила
и дебне и последните ти да изпие. Зад ъгъла е - там!!!
Не мога вечно да те чакам
да прекрачиш прага на своя страх и самота.
Сърцето няма вечно да те чака,
то не търси болка, търси любовта!!!
© Полина Петкова Всички права запазени