nezemna (Неземна)
355 1168
10.10.2015 г., 20:37 ч.

Тъгата ми... 

  Поезия » Любовна
414 0 4

 

Тъгата ми похлопа на вратата,
красива, нежна и самотна,
отворих и, поканих я да влезе
и приютих я... да не е сиротна.

Постлах и да си легне във душата ми,
завих я нежно, болката изтръгнах,
заспивай миличка... прошепнах и с усмивка,
погалих я за сбогом.... и си тръгнах. 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво...
  • Краят е наистина неочакван, но много на място. Усмихна ме! Повече усмивки, по-малко тъга! Поздрав!
  • Тъгата трябва де се обича и обгрижва, както и всяко едно положително чувство в нас! Тъгата ни прави живи! Когато човек обича, честичко го навестява тъгата и трябва да я поканим, погалим и приспим! Благодаря ви, за хубавите коментари! Много съм щастлива, че имате такова добро отношение към мен и творбите ми! Благодаря ви!!!
  • Нежно и красиво! Да приспиш тъгата си - рядко фина и находчива идея.

    Поздрав, Цвети!
Предложения
: ??:??