Самотен бях, унил, нещастен.
Потънал в тежката съдба злощастна.
И бягах, и крих се да забравя,
да изчезна и тихо да ридая.
Самотен бях, унил, нещастен.
До онзи ден, когато те видях.
И сякаш щастието у мен проблясна
и неземен дар в сърцето ми порасна.
Търсих ли те? Не, не зная!
Аз бягах от живота свой!
И като гръм в сърцето ми се вясна
и даде пулс, и кръв и мисъл прясна.
Излекувай ти един нещастник!
Позволи му любов да ти даде!
И можем моята съдба злощастна
да преживеем, хванати за ръце!
Тъгата ми си търси спътник.
Тъгувай с мен, ела!
Издири мечтите ми прогнили,
надежда дай, влей ми сили!
А когато ме накараш да се усмихна,
изчезни, все едно не си била!
Остави ме отново в самотата
да потъна, та и да умра!
Тъгата ми си търси спътник.
Тъгувай с мен, ела!
Да изцерим душите си безсмъртни,
да изгорим и тлеем в нощта.
© Веселин Джуров Всички права запазени
когато се разделя от две
влюбени сърца!
Хубав стих!
Поздрав!