Тъй е понякога в живота
Тъй е понякога в живота
О, сблъсквал съм се във живота
с една човешка суета:
отжигления от хомота,
не го е еня за света.
Отпуснеш ли се до жената
и сгрееш ли добре ръце,
продаваш си за миг душата,
показваш злото си сърце.
Забравяш прежни идеали.
Спатъхва дръзкия ти плам.
Забравяш своите другари
и глозгаш кокала си сам.
И твоите предишни думи
остават подли хитрини…
А битките ти със куршуми
за „егото“ ти са били!
И твоите велики цели
са само лозунги били…
За теб изгоди са донесли,
а пък за другите - беди!
И ти, със всички интриганти,
изстискваш своя капитал…
Ти търсиш постове брилянтни.
От баницата искаш дял!
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Така Човекът, щом е край софрата,
щом сгрее той на огъня ръце,
продава си на Дявола душата,
но кокала си да държи в ръце...
Забравя висшите си идеали...
Спатъхва и бунтовния му плам...
Загърбва той съратници, другари,
да може кокала да ръфа сам..."
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=255331
Славов, сигурно си имаш любими изрази, ползваш ги в повече от едно стихо, удобно е така, нали
ама така се публикува всеки ден, от тук един куплет, оттам един куплет и става ново стихо
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Разбира се,че всеки автор има свои любими думи и изречения, но не виждам, този каламбур ,за който, неправомерно намеквате, аз да го използвам .Кое Ви кара да правите такова , обидно за мен , заключение?
И какво от това , ако има нещо вярно, аз съм го измислил и аз си го ползвам! Не мисля, че някой може да ми натрапи мнението си!