ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
3.08.2014 г., 22:46 ч.

Тъжен гларус 

  Поезия » Любовна
591 0 6

Не мога да ти бъда лято
и тихия вечерен бриз,
една вълна неосъзната
във залив от звезди златист.

Не мога да съм слънчев порив
по кожата ти вдъхновен.
Не съм платно в сънуван полет
над синьото море роден.

Не мога да съм пясък парещ,
докоснал тихата ти гръд...
Ще бъда онзи тъжен гларус,
крещящ по земния ти път.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми много заради образния финал!
  • Благодаря ви, Анна,Таня, Лора, Чо,Краси!!! Стоплихте ме приятели!
  • Какво ти е? Защо си така отнесена?
    Затвори прозореца!
    Да не би в гларуса да съзираш познати черти?
    Бъди предпазлива!
    Може в мен да се преобрази…
    Отвориш ли му…
    Виж – идва пак,
    но не е дошъл за трохи…
  • Разкошни метафори!Запленяваща красота!Докато четях, в главата ми изникнаха една след друга прелестни картини.Просто е вълшебно!Огромни поздравления!Много ми хареса и ме впечатли определено.Много чувствено, красиво, описателно, тъжно и нежно, някак много мило и силно едновременно! Браво!


    "Не мога да съм слънчев порив
    по кожата ти вдъхновен.
    Не съм платно в сънуван полет
    над синьото море роден."- превъзходна поезия!
  • Ох, само не гларус.
    Усмивка!
Предложения
: ??:??