Тъжен гларус

3.08.2014 г., 22:46 ч.

Поезия » Любовна

648 0 6

Не мога да ти бъда лято
и тихия вечерен бриз,
една вълна неосъзната
във залив от звезди златист.
Не мога да съм слънчев порив
по кожата ти вдъхновен.
Не съм платно в сънуван полет
над синьото море роден.
Не мога да съм пясък парещ,
докоснал тихата ти гръд...
Ще бъда онзи тъжен гларус,
крещящ по земния ти път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тъжен гларус

Искате да прочетете повече?

Предложения