Този месец е тъжния ми месец. Нищо, че е юни. Потъвам в някаква дупка - в пясък с много дюни. Може би няма причина!?! Или има - не знам! Аз съм обикновено момиче, с необикновено нежна душа. Кога ще си отиде тази тъга? Стяга ме в свойте клещи. С него съм, не съм сама. Изтръпвам от целувките му горещи. Но съм тъжна. Дори и сред хора. Ех, май е от младостта! Ти си до мен. Усмихвам се. Благодарна съм - на теб и любовта.
Ех,луди млади!!!Тъгата бързо изгони от тези млади ,хубави очи!!!Всеки има такива моменти ,но щом има любим човек до теб,всичко е наред стига само да го пожелаеш!!!
Поздрав!!!
Бъди,мила,бъди Благодарна и си ги пази/него и любовта/!!!
Ще изчезне тъгата още преди месеца да е свършил...
Пожелавам ти го от сърце!!!
Поздрав за стиха!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.