ТЪЖЕН ВЪПРОС
Все когато празник наближи,
тъгата плътно ме обгръща -
главата ми забулват грижи -
нали си нямам дом и къща.
Къде и новата година
ще срещам - просто ни изглежда,
но миналото е в руина,
а бъдещето без надежда.
Прозорци весело във мрака
ще светят - веселба ще има,
но мене никой не ме чака,
не съм желана и любима.
Всеки във грижите унесен,
безмълвен покрай мен ще мине.
Едва ли някой мойта песен
ще чуй и празник ще отмине.
И после в делника отново
ще бъдеме, тъга, със тебе,
но бодро ще е мойто слово,
трудът ще грижи да отнеме.
© Анка Келешева Всички права запазени