purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
9.12.2010 г., 16:26 ч.

Тъжна поанта 

  Поезия
770 0 12

ТЪЖНА ПОАНТА

 

 

Аз съм и влудяващо млад,

аз съм и древна антика,

мога да бъда и целия свят,

мога да бъда и никой.

 

Аз съм умрял и съм жив.

Аз съм и слънце, и сянка.

Мога да паля студени звезди.

Мога и да ги загасвам.

 

Но ако се случи да не мога да съм аз –

тогава се мятам объркан и див.

А колко добър, щяха да бъдат компас

всички горящи в простора мечти?

 

 Сигурно съм сбъркал някъде, защото

полека-лека се сбогува с мен животът.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Аплодирам те за този стих, Адаш!
    Великолепен е!!!
  • Чудесен стих, Ачо!
    Поздрави!
  • Изобщо не се сбогуваш, а идваш към нас с този хубав стих, приятелю. Барона
  • Не може живота да се сбогува с някого,който умее да"пали студени звезди"А и той ще се сбогува с всички ни,а някои няма да са запалили нито една...Така,че пали,колкото можеш звезди,запали,а той животът...нали знаеш:
    "С живота сме в разпра,
    но ти не разбирай,че мразя живота,
    Напротив,напротив!-
    Дори да умирам,
    живота със грубите
    лапи челични
    аз пак ще обичам!
    Аз пак ще обичам!"
    Просто обичай живота и пали звезди,нека всички да греят
  • Ти може да бъдеш всеки и всичко
    Но без поантата!
  • Първият куплет си остава моя фаворит!Сърдечни поздрави!!!
  • мога да бъда и целия свят,
    мога да бъда и никой. Харесах, откровения ти стих!

  • ЕЕее,рано е още да се сбогуваме със живота!!В никакъв случай!По-добре запали всички звезди на небето!Да е светло на земята!
  • С поздрав и от мен!
  • браво,бре момче определено си Ти
  • Великолепно.Бъди себе си
Предложения
: ??:??