Към един, един и половина,
жаждата ми като попремина,
ме прихвана адски глад
и ярък яд,
същински ад -
ни песни, ни бамбини,
нито стих, останал за из път.
Ама утре като стана,
вкъщи кат се прибера,
почвам всичко отначало
и на черно, и на бяло
ще докажа, че съм мъж! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация