Хора, погледнете ме сега,
откакто той си тръгна
аз повяхнах. По мене има
само капчици роса.
Тъй сякаш плача-росоносна.
И сякаш погрознявам всеки ден.
Аз роза съм, само бодлите
си оставям.
Посегне ли към мене някой - ще се набоде,
ще съжали веднага, че ме е погалил.
Аз търся само неговите две ръце,
които нежно ме горяха неотдавна. ...