Тъжни люлякови клони,
настървено борят се с мъглите,
мислите ми днес - пирони,
съзнанието ми бодат и питат :
Още колко сила има в мене,
още колко дълго ще живея,
ще усетя ли щастливо време,
преди завинаги да избледнея ?
Ще мина ли през този страх,
дълбоко вкоренен в душата,
или ще скитам блед и плах,
из дебрите на самотата ? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация