aap (Ангел)
920 3578
9.04.2017 г., 21:17 ч.

Тъжно 

  Поезия » Гражданска
463 2 10

Като надгробни камъни приличат

домовете ни погледнати от горе!

Дали е просто някаква случайност!?

Или е истина, реалност?

 

Чужденци във собствена държава...

Отхвърлени от собствените ни избранници.

Неразбрани дори от нашите деца.

Самотници който пазят свойте 

надгробни камъни.

 

Очи гледащи от висините...

Не биха повярвали на твойте слова.

Те биха те охулили че им

вгорчаваш, живота благ и подреден.

 

Като надгробни камъни приличат

домовете ни погледнати от горе.

А може би такива са дори от вътре те?

Тъжно е и аз не знам как попаднахме

във тоз капан.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се че сподели Мариане!!!☺Хубав ден!
  • Много силни стихове! 👍 Поздравления, Ангеле!
  • Съжалявам Веси но това също е вярно за човешката душа!Усмихнат и щастлив ден ти желая!
  • Да, Ачо, жалко е, а още по-жалко е, когато са такива отвътре. Не знам защо, но някак си направих асоциация с човешката душа и ми стана още по-тъжно... Поздрави!
  • Васе благодаря!!!
  • Всеки със своя надгробен камък, изолиран неразбран, използван_тъжно! Поздрави!
  • Така е мила за жалост така е!Иве! !!
  • Тъжно наистина. Пустеещи къщи от към духовност и чувства... или от към разбирателство. Темата е много дълбока, поздрав!!!
  • Благодаря за разбирането Татяна !!!Хубава и спокойна вечер!!!
  • Оценявам произведението, напълно съм съгласна! Понякога наистина имам чувството, че домовете ни са повече затвор, който ни ограничава свободата! Много мъдро! Поздрави и спокойна нощ!
Предложения
: ??:??