Тъжно е...!
Тъжно е, теб те няма! Тъжно е, не си до мен, тъжно е, че слънцето навън печее тъжно е, че плача като мъничко дете!
Всеки ден започва с мъката в сърцето, тъжно е, но теб те няма, само споменът таи се в болната душа, етое пак умира мъничка сълза!
Тъжно е, къде си... искам те до мен, пак с усмивка да посрещнем някой слънчев зимен ден. Но теб те няма все така, тъжно си остава в моята душа!
Тъжно е, че дори в съня ми теб те няма, тъжно е, че умира една любов голяма!
© Кирил Киряков Всички права запазени