Тъжно е в нашите души
Нощ безлунна, пълен мрак,
по земята броди враг.
Сянка черна пълзи по шосето...
Самотна птица приплясква с крила
и подплашена се изгубва в таз тъма.
Земята се за миг разлюля,
а после пак настана тишина...
Облак тъмен от небето се спусна
и една душа към него устреми се...
Утро, нищо неподозиращо, се пробужда,
денят идва сякаш позакъснял, ...