5.09.2006 г., 12:08 ч.
Тъжно и мелахонично
775
0
2
Щурецът пее тъжно и мелахонично,
песен в моята душа,
но някак си долавям нещичко различно,
сякаш само той остава на света.
Греша - болезнен вой се чува,
някъде отвътре в мен,
вълка - сърцето ми жадува,
за малко обич. Всеки ден,
чувам шепота на старата ни круша,
моля й се: "Помогни ми",
"И твоя ден ще дойде", казва,
вече четри тъй дълги години.
Студен и остър вятър ме пронизва,
искам с него аз да полетя,
сърцето ми не иска да чува, да я "вижда"
на единака вълчи песента.
Но Бухала зловещ предначертава,
сякаш моята съдба,
родена съм да страдам, да умирам,
мъчително и бавно в самота.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сигурно е така,обещавам ще го прегледам.
-
Миме, прегледай още малко стихчето, сякаш се луташ между емоциите, разясни чувствата и избистри картината, описана в стиха. Можеш! Идеята ти е хубава! От мен поздравче! (за сега без оценка)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
