Т ъ ж н о м и е
Тъжно ми е, че ме лъжеш,
а аз ти вярвам!
Тъжно ми е, когато
чакам на вратата ти
да звъннеш, а вратата
пак остава безмълвна!
Тъжно ми е,
когато времето лети,
а с него и последната
надежда, че ще те видя, умира!
© Теодора Иванова Всички права запазени