Искам да заспя
и да те забравя.
Да спомням си това,
което правеше ме
най-щастлива!
Обичана, ама много,
така както ти го можеш.
Искам много светлина,
усмивки на лицата
и много, много,
все да си говорим
за хубавото в живота.
Та ние никога
не сме мълчали,
а само сме говорили
и сме се смяли.
Летяхме с едни криле
и толкова красиво беше.
Иди си вече,
не искам те такъв.
Лъжите не понасям!
© Елена Всички права запазени