Пише ми се тъжно някак.
Малко блудкаво дори.
Без капка блясък.
За угаснали луни,
за безнадеждности,
изгубени желания,
замрели нежности,
раздели, разстояния...
Но ето че засичам -
не зная как да продължа...
Изведнъж се сетих, че обичам
проклетия живот...
с цялата му там тъга.
© Нина Всички права запазени