Тъмнината ме обгръща...
Лед сковава тялото ми свито,
отнася ме далеч, към болката ме връща...
Към миналото страшно...
Изстрадала душа една, се движи
боса, гола и САМА...
Спомените тежки
разяждат емоциите ми човешки...
Тичам, викам и рева,
търся утеха една, в тази глуха тъмнина...
Спира ме Смърта и крещи зловещо:
Искам те, няма вече светлина... ...