Reddas (Кейтлин А.)
125 27
15.12.2013 г., 22:23 ч.

Тъмна стая 

  Поезия
541 0 3

Тъмна стая, облята в смъртта!

Черна гледка, където стоя...

Вън са... пролетта и съня

Но не мога... Не мога да спра!

 

Аз вехна и умирам...

самотна... в моя храм - в песента...

 

Тъмна страна... в мен се открива,

Черна боя... в нея се влива,

За да замаже... този сив срам,

За да остане завинаги ням!

 

...

 

Черна стая, където стоя!

Тъмна гледка, облята в смъртта...

И не мога... Не мога да спра!

Тук са зимата и нощта...

 

Аз вехна и заспивам

самотна... в моя храм! В песента -

 

В тази стая проклета

С думата - аз клеветя.

Проклинам деня и живота!

В отчаян блян... да открия кивота...

В отчаян стремеж... да кърви песента..!

 

Но в този затвор

Аз губя моя простор...

 

Аз тлея!

И загивам...

В тъмната стая, обляна в смъртта

В черната гледка, където лежи песента!...

© Кейтлин А. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • вдъхнових се от Димчо Дебелянов
  • Всеки изпада в отчаяние по един или друг повод,животът е прекрасен и е само един,не се отричай от него въпреки всички и всичко.Пропит с мъка стих!
  • Много силно!! Блян и стремеж - не ги пускай, дори и да са отчаяни!
Предложения
: ??:??