Farud (Иван Иванов)
8 124
16.10.2007 г., 10:50 ч.

Тъмната страна на луната 

  Поезия
950 0 7
Тъмната страна на луната
на Палечка

Ако повторя сто пъти лъжата -
не те обичам, ще останеш ли?
Не знаеш ли любовта ми
скрита, за кого я пазя?
Не заличавай следите от стъпките си,
сърцето ми ще опустее.
Не знаеш ли как те обожавам,
сякаш съм очите на дете невинно,
чакащо с изгрева русалка на брега?
Не знаеш ли как плача,
когато ти при мен не идваш,
а при другия все така отиваш?
Нежен е шепотът на името ти,
сърцето ми как омайващо вълнува,
ръцете ми до болка го изписват,
когато много те бленуват,
устните ми, огнено-червените ти устни,
млади и горещи, колко ги жадуват.
Ти не знаеш, мила моя!
Шок от бялото усещам,
на болката издигнах храм,
а любовта си намерих притаена
в затворена бутилка с писмо.
Сърцето ми не знаеш ти,
как от чувства се топи!
Душата ми не знаеш ти...
Време е! Викат ме мъртвите души.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??