Тъмнина

22.03.2012 г., 12:52 ч.

Поезия

635 0 1

Тъмнина

Животът ми пълен е с тъга,

но къде, къде остана любовта?

Къде остана таз мощна сила,

която се беше в мен родила?

Къде остана таз велика сила,

която душата ми бе възпламенила?

Любовта бе в мене жива,

но за миг си тя замина.

И остави в мен дълбока бездна,

без никаква, без грам надежда,

без надежда и дълбока вяра,

животът мой единствен си остава.

И какво му остава на човека,

след като всичко, всичко му отнеха?

Без вяра, без надежда и без любовта,

обрича се той на вечна самота.

Но искрица от надежда си остава само една,

да се измъкна от таз гъста, гъста тъмнина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.