Необичайно, но не и за мен -
тъмнина в мрака, мрака на живота!
Лъч едничък, капка светлина,
и после пак тъма... тъма!
Красив образ, но не жив - астрал.
Призрак до паметната плоча...
В нощта ридая паднала в гроба,
онзи, който на болката го изкопах!
Тъмнина... а кръгла е луната.
Тъмна доба е в душата, а вън е бяла нощ!
Красива, но не и за мен,
не и за дете на тъмнината!
Неуморен вятър,
брули живите дървета!
Дървета с души и сърца.
Дървета с листа в форми на сълзи!
Самотата, дъщеря на болката и мрака.
Гробище, хиляди души без покой,
души крещящи, колко боли!
Боли, когато в тъмнината,
само мрак танцува с тихи стъпки!
Стъпките на тъмнината, в тишината на нощта!
© Кристина Илиева Всички права запазени