Тъмният вятър
Хвърчаха тополите. Беше пролет тогава.
Тръгнахме бавно.
Аз до теб, ти до мене.
И вдигна се вятърът,
тъмният вятър над жълтите дюни.
Нощният хлад ни събра недолюбени,
в първото още, безплътно обятие.
В сухо гърло заглъхнаха думите.
Устните онемяха, тръпчиви от виното.
Две сълзи, спотаено отронени,
тихо капнаха в две стъпки, ...