Сама и в мене празно е,
душата ми по теб скърби.
Без тебе тъмно пусто е,
сърцето черно с вик кърви.
И ти си само блян,
красиво минало и спомен,
прозрачен лик в лъчи облян,
къс живот от мен отломен.
Тъмнина плътта пробива,
а мозъка пиян по теб.
Самотата ме изпива
погледът ми сякаш лед.
Грозна бездна зее там,
де до вчера бе сърце,
но не остана даже плам-
далеч са твоите ръце.
На П...., обичам те!