Къде е моят образ,
потънал в нечии самотни огледала.
Не се виждат дори и сълзите,
уморени от очите капят все в празнота.
Тъмно е огледалото на сърцето,
пропукано, в тишина без глас.
Зад огледалата ела и виж за последно
жив или мъртъв съм аз...
Милан Милев
24.10.2010
© Милан Милев Всички права запазени