дакота (Дакота)
152 364
3.05.2007 г., 13:20 ч.

тъмносиньо откровение 

  Поезия
990 0 6

По пианото ми плъзна
тъмносиньо откровение.
Вазата очаква  радост  
в  оцветено отражение.

Разум, чувства отделени -
обяснение за нищото.
Бликат ноти от прозрение...
Глъхне музика във липси.

Слънцето пришива кръпки
по живеца на душата,
уморена се загръщам,  
преоткрила самотата.

Закъснели силуети - 
с малки тайни се намятат.
Плът под каменни раздели
доразкъсва ни сърцата.

Във незнайните импулси
топлината  дим разлива,
от заучени преструвки
любовта жонглира криене.

Безразличието  давя
в съчинената симфония,
във косите от мечтания
дишат розови подобия.

Пръстите ми тънко галят
мелодичните извивки,
пред лицето ми прогарят
недокоснати клавиши.

Няма го духът - заврян е
в преизподнята на мозъка.
Във очите на пожара  -  
съвършенството е проза.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...Няма го духът - заврян е
    в преизподнята на мозъка.
    Във очите на пожара -
    съвършенството е проза."
    Първото, което ми хрумна, след като прочетох целият стих, бе - палитра на художник, изписваща мъдростта на стар бедуин.
  • Много ми хареса!Поздравления!
  • Прекрасен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • "Във очите на пожара -
    съвършенството е проза."
    Колко е истинно!
    Браво момиче!


  • Благодаря ви!
  • Много нежно, омайно...прекрасно!
Предложения
: ??:??