Усещал ли си
тънките пръсти
на любовта,
как бият барабана
на сърцето ти?
Виждал ли си
розовите ноти
на смеха
как леко се забиват
в смисъла на нещата
и ги прелистват
с музиката на доброто настроение?
Чувал ли си новите си мисли,
след срещата ни,
когато те поисках и измислих
в свят тънък и докосващ
като влюбена въздишка
Усещал ли си
тънките пръсти на любовта,
с които да танцуваш винаги си искал?
И границите на греха,
границите на страха
и границите на неудържимото
са вързани на възел,
за да не избягаш,
срещнал силата им.
А границата на
възможното сбъдване
е единствено свободна
от ограничения...
8.6.2010.
© Милена Иванова Всички права запазени