Търпеливо отброявам вечерите,
които ме делят от разговора ни.
Една нощ по-малко безплодно ще си мисля за теб.
Две нощи по-малко и ще чуя гласа ти.
Три нощи по-малко и ще видя очите ти
как блестят над смеха ти.
Отброявам като търпеливо куче,
чакащо порцията си храна за деня.
Като скитника,
мечтаещ за порция супа.
Така чакам и аз.
Порция теб.
Думите ти попиват в дрехите ми.
Жадувам всяка една от тях.
Те са душата ти
излизаща на парчета съвети.
Слушам те и се губя.
Потъвам.
Давя се.
Не!
Не искам да ме спасяваш.
Гласът ти пресъхва.
Поглеждаш ме.
Стомаха ми се обръща.
Жената до мен се навежда напред
-И къде, казваш, продават от тези дневници?
© Криста Всички права запазени