Намирай ми посоката, издигай се
в пристигащото утро, мъдро и открито.
С неведома, безплътна сила ме притискай,
не с пориви грабливи, тъй живи са лъжите им.
До прости сбъдвания, само искай ме,
окръглих цялостта смирено в себе си.
Аз в сънищата пожелавах и обричах те,
от здрач до сутрин, на рядко цвете в търсене.
И докато си млад, не само ме измисляй,
а без дъх сгъстявай, струпвай думите
и в ритъм на задъханост ме пожелавай
запомнящо, аз - незапомнена, ще те бълнувам...