Търсех толкоз дни и нощи таз бленувана любов,
но пресрещаше ме черен страх,
в очите ми впиваше се тъмнината,
боях се и треперех, но не спрях, вървях...
Преминах през реки от измами и лъжи,
видях и болки много и безразлична аз останах...
Надеждата ми миг след миг изчезна,
но Ти се появи и преобърна всичко в мен...
Не можех да повярвам, че ме обичаш Ти,
как като толкоз страдах и роних горчиви сълзи...
Не исках пак да бъда наранена, но усещах как
сърцето бие с ударите на дете край теб...
И ден след ден се влюбвах в теб...
Мислите ми обходи Ти и ги завладя...
Надвих страха в сърцето си,
покълнал бе кат плевел,
в твойте очи...
Дари ми толкоз нежност, топлина...
Дари ме с парченца живот...
Даде ми жар...
Даде ми щастие...
Дари ме с надежда...
Дари ме с обич...
Даде ми крила да летя из облаците...
Даде ми причина да живея отново...
Дари ми душа влюбена...
Намерих те и не искам да те изгубя...
Искам ръка за ръка винаги да бъдем двама с теб...
Искам да усещам пеперудите в стомаха ми
и причината да бъдеш само Ти...
© ДяВоЛчЕ Всички права запазени