Не искам повече да те намирам.
Веднъж те познах и сгреших.
Сега те търся в хиляди лица.
И все не си ти, не си ти, не си...
Не искам повече да те намирам.
Искам търсенето да не спира вече.
Всяко вглеждане в очите е надежда.
Всяка надежда се оказва грешка.
По тоя път искам вечно да вървя.
Искам да те виждам в безброй очи.
Минаващи с безразличие край мен.
Защото не си ти, не си ти, не си...
Никога вече няма да те намеря.
Веднъж те преживях и ми стига.
Сега те търся в отминаващи следи.
И знам, че си само спомен неизтрит.
Сега се вглеждам във всеки поглед.
Отминават ме разсеяно чужди очи.
Още те търся: значи още съм жива!
И се моля: дано не си ти, дано не си...
© Ваня Накова Всички права запазени