Аз търся своя облик и своите думи

дълго време и на различни места.

Често вечер съм с лунните луди,

рано сутрин - в слънчеви лудеса.*

Вярвам: млякото, с което съм кърмен,

е оформило мойте черти,

дарило ме с много образи смътни

и с очите на мойте деди.

Чувам често, когато говоря,

остатък от гласа на моя баща,

но думите му все пак заменям със свои

(както е с много бащи и деца).

Зная: виното, което в кръвта ми се лее,

ме свързва здраво с мойте земи,

затова чувствам, когато гроздето зрее

от много километри и през всичките дни.

Помня приказките, докато съм заспивал,

после студените нощи, в които четях.

Днес много книги в себе си намирам

и търся себе си във всяка от тях.

И усещам, че от първичните (както при другите хора)

въздух, огън, земя и вода

има още във тялото мое

полъх, капка, кристал и искра.

--------