Аз търся своя облик и своите думи
дълго време и на различни места.
Често вечер съм с лунните луди,
рано сутрин - в слънчеви лудеса.*
Вярвам: млякото, с което съм кърмен,
е оформило мойте черти,
дарило ме с много образи смътни
и с очите на мойте деди.
Чувам често, когато говоря,
остатък от гласа на моя баща,
но думите му все пак заменям със свои
(както е с много бащи и деца). ...