8.02.2008 г., 13:58 ч.

Търся нещо, което явно отдавна не съществува... 

  Поезия
1406 0 5
Болка виждаш в моите очи,
чудиш се защо, нали ти всичко даде.
За теб важни са целувки и прегръдки
и нищо друго не искаш в своите ръце.


А сърцето ти къде е?
- Ето тук е - ми отговаряш -
за теб бие лудо то...
Че ти дори не ме познаваш,
как тръгна изведнъж към непознато?

Любов не знаеш що е.
- Знам! - казваш убедено -
първи трепет на сърцето да седи се в мене.

И това е най-важното, така ли?
Не те интересува онова вътре в мен!?
- Щом трепнало веднъж сърцето,
за цял живот съм зарибен!

Не правиш разлика между харесване и обич.
- Как? Нали всичко за теб давам аз.
Защо, като не ме познаваш?
Ех,`айде казвай, ще те опозная аз завчас.

Не става туй със хайде,
ако ме обичаш, до сега да си ме опознал.
- Толкоз бързо?! Да не съм изтребител.
Не знам. Но явно за мен не си дорасъл.

- Е, ти пък, голяма работа стана,
май в теб проблема е за любовта.
Не! Аз знам какво е тя,
но явно никога не ще я изживея...

© Мила Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси
  • ЧРД и от мен...
  • Благодаря много,Рени
  • Стихотворението ти е много хубаво,написано е под въздействието на дълбоки,силни и до голяма степен жестоки чувства.Просто някои хора не могат да оценят това,което имат (в твоя случай той дори не те познава,за да те оцени)и не ти няма да изживееш и почувстваш любовта,а той ..
  • Поздравления за хубавия стих!!! Наистина съгласна съм с теб , че за да обичаш някой трябва първо да го опознаеш .... но много хора това не са го разбрали и твърдят ,че обичат хора ,които в действителност не познават .....
Предложения
: ??:??