Гледам отражението си в локва

малко кално, малко мътно

със вълнички от пороя

криво, мърдащо и тъмно.

Гледам и не се познавам,

аз ли съм жената?

Мъничко се забавлявам,

гледаща водата.

Нещо случва се за гдето

поизтупах си прахта,

чувствам пулс в сърцето

вече няма го страха.

Смело гледам висините

и луната, и звездите.

Пиша нови правила,

поизмити от дъжда.

С венец от радост на главата

и очите ми блестят,

пак любовно смее се устата

и косите ми трептят.

Божествено родена, нова

пак се чувствам в доброта

и обгърната от облак,

от детинска суета.

А водата става  бистра

като новата ми аз

и дъжда ръжда измива

обновена съм, в екстаз

търся се и се намирам,

и харесвам се така,

светлината си избирам

и дома на любовта.