Гледам отражението си в локва
малко кално, малко мътно
със вълнички от пороя
криво, мърдащо и тъмно.
Гледам и не се познавам,
аз ли съм жената?
Мъничко се забавлявам,
гледаща водата.
Нещо случва се за гдето
поизтупах си прахта,
чувствам пулс в сърцето
вече няма го страха. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация