22.06.2008 г., 1:01 ч.

Търся си вяра сред вятъра 

  Поезия
686 0 12
Тихо залязох. Усмихнах се.
После удавих си спомена -
някога страст съм била,
друг път сълза неотронена.
Твоята кожа е вятърът.
Значи си призрак. Невзрачен.
Нямам потайности в скобите.
Често заспивах прозрачна.
Нямам и страх от присъствие.
Гола минавах в средите.
През тъмнолилавите месеци.
Страшно кървяха ми дните. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??