Аз търся те сред всичките цветя
и тичам през полята, и се взирам.
Без тебе сив и грозен е светът...
без твойта обич бавно аз умирам.
Попитах вятъра за твоите очи -
дали случайно нейде ги е виждал
високо, сред най-светлите звезди,
които за цвета им ти завиждат.
Попитах слънцето за твоята уста,
за устните ти - пареща жарава.
Дали е виждало подобна красота,
целувки страстни от течаща лава.
Попитах и луната-сърп за теб,
дали следи от теб не е съзряла.
Тя каза ми: "Един красив човек
за тебе плаче, безутешно страда."
"Води ме! - казах. - Ти си ми една,
аз искам него с обич да прегърна.
Със него искам да открия любовта,
а после... ако трябва, ще се върна."
© Таня Илиева Всички права запазени